КАК ДА СЕ МОЛИМ С УВЕРЕНОСТ
Др. Бил Брайт
Замисляли ли сте се някога над фaкта, че имаме пряк достъп до най-могъщата Личност във вселената? През последните 40 години имах честта и привилегията да се срещна с няколко от президентите на САЩ.
Програмата на всеки един от тях е много натоварена. Десетки хиляди приятели и сподвижници искат да се срещнат с него. Поради ограничеността на времето малцина са тези, които са поканени. И преди да им бъде позволено да се срещнат с президента, те трябва да преминат през щателна проверка от охраната.
Като Божии деца ние имаме възможността да бъдем незабавно приемани от Царя на царете, Господаря на господарите и Президента на президентите. Независимо от нуждата, независимо от времето, в Неговата програма винаги има време за среща с нас. Към нас е насочено цялото Му внимание.
НЕИЗПОЛЗВАНАТА СИЛА НА СВЕТИЯ ДУХ
Замисляли ли сте се някога, докато коленичите в молитва, че най-великата Личност на вселената е не само готова да ни изслуша, но и че ни е подарила привилегията да бъдем използвани от Бога, за да спомагаме за промяната в живота на отделни личности и на цели народи? Бог буквално е поставил на наше разположение целия Си огромен запас от сила, мъдрост, любов и благодат – ако вярваме в Него, доверяваме Му се и Му се покоряваме.
Защо днес ние, за разлика от християните от първи век, сме така безсилни духовно и безплодни? Вярвам, че отговорът на този въпрос се съдържа в думата неверие.
Воден от любов и състрадание, нашият Господ Исус Христос ни е заръчал да отидем и споделим благата вест на евангелието навсякъде. Но ние се потапяме в неверие, когато се събираме на нашите малки молитвени сбирки и обсъждаме странични, повърхностни въпроси. Задоволяваме се да гледаме как в името на Христос се изпълнява само това, което сме способни да извършим сами с интелекта, красноречието и организационните си умения.
РЕВОЛЮЦИЯ НА ЛЮБОВТА
Повече от година преди създаването на „Кемпъс Крусейд фор Крайст“ аз организирах християнски групи от църквите, с които благовествахме в университетски общежития и в мъжки и женски студентски дружества на територията на Лос Анджелис. Не знам някой да е предал живота си на Христос по време на тези събирания.
Но когато през пролетта на 1951 г. Бог създаде това служение, ние веднага организирахме 24-часова молитвена верига, като разделихме времето за молитва на деветдесет и шест 15-минутни периода. Стотици християни прекарваха всеки ден по 15 минути в молитва за новото ни служение в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
След започването на тази молитвена верига, още на първото събиране на женското студентско дружество в този университет, над половината от шейсетте присъстващи там жени изявиха желание да приемат Христос. През следващите няколко месеца над 250 студенти от Калифорнийския университет в Лос Анджелис – сред тях и председателят на студентското дружество, редакторът на вестника и редица водещи спортисти – предадоха живота си на Исус Христос. Тяхното влияние беше толкова голямо, че всеки ден на обяд от камбанарията се разнасяха християнски химни.
Този безпрецедентен израз на Божието благословение не беше случайност. Бог отговаряше на молитвите на много от Своите деца.
Но понеже много християни – не само новоповярвали, но и отдавна повярвали – знаят твърде малко за молитвата, бих желал да споделя с вас някои основни истини и да отговоря на жизненоважни въпроси, свързани с нея
1. КАКВО Е МОЛИТВАТА?
Някой бе казал: „Молитвата е диалог между двама, които се обичат – Бог и човек.“ Накратко, молитвата е общуване с Бога. Всеки християнин има на свое разположение директна връзка за комуникация с Бога, която може да използва по всяко време. Но повечето християни никога не „вдигат телефона“ и често забравят, че тази връзка съществува, докато не възникне нещо спешно.
Молитвата е много повече от думи. Тя е израз на отношението на сърцето ни към Бога. Тя е преживяване, взаимоотношение, не просто някаква дейност.
Бог ни приканва като Негови деца да пристъпваме с дързост пред престола Му. „И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Исус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали... Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно“ (Евреи 4:14,16).
За мен истинската молитва означава просто разговор с Бога – когато Го молим да ни говори така, както Му говорим ние. Разбира се, молитвата не е само това, но то е основното за истинската молитва.
2. КОЙ МОЖЕ ДА СЕ МОЛИ?
Всеки може да се моли. Но само онези, които живеят с вяра и покорство на Христос могат да очакват отговор на молитвите си. В навечерието на разпятието Си Исус обещава на тези, които Му принадлежат: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя“ (Йоан 14:14).
Идвайки при Христос и покланяйки Му се, ние се променяме според Неговия образ: А ние всички с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния дух (2 Коринтяни 3:18).
Това обяснява защо Словото настоява да се покланяме и да се молим на единствения истинен, праведен, свят и любящ Бог.
Според Писанието „има само един Бог и един Първосвещеник между Бога и човеците – Човекът Христос Исус, който като свидетелство за това на определеното Си време даде Себе Си откуп за всички“ (1 Тимотей 2:5-6). Самият Исус твърди, че е единственият път към Бога. Той казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
Твърде едностранчиво ли звучи това? Не. Исус Христос идва, за да умре за всички хора по цялата земя. Той обещава утеха на всички, които са отрудени и обременени (Матей 11:28).
Това не отменя факта, че не бива да очакваме Бог да отговаря на молитвите ни, ако не се обърнем към Него в името и авторитета на Господ Исус, Който е единственият ни ходатай, не изповядаме греховете си и не Го приемем за свой Спасител и Господ (Псалм 66:18; Йоан 10:9; Римляни 10:9-13; 1 Йоан 1:8-10).
Кой и с какво отношение в сърцето може да се моли?
Могат да се молят тези, които имат чисти сърца. Трябва не само да искаме в името на Исус, но трябва да идваме при Него с чисти сърца. Псалмопевецът казва: „Ако в сърцето си бях гледал неблагоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Следователно не можем да очакваме Бог да отговаря на молитвите ни, ако в живота си имаме неизповядан грях. Ако правим сладкиш, но пропуснем да сложим някоя съставка, сладкишът няма да излезе сполучлив. Ако по същия начин пропуснем да изповядаме всеки осъзнат грях, молитвите ни няма да сполучат.
Могат да се молят тези, които са готови да простят. Една от най-често срещаните пречки за молитвата е неспособността ни да прощаваме. Исус казва: „И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения“ (Марк 11:25).
Могат да се молят тези, които се молят с вяра. Ако искаме молитвите ни да бъдат отговорени, трябва да имаме вярващо сърце. Господ, който казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18) и „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20), казва също: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя“ (Йоан 14:4) и „И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите“ (Матей 21:22), и „Нека ви бъде според вярата ви“ (Матей 9:29). И все пак, твърде малко от нас се отнасят сериозно към тези думи и малцина се осмеляват да изповядат това, което Бог ни е обещал толкова щедро.
3. ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?
Молим се, защото Бог ни заповядва да се молим. Заповедите в Новия завет, които ни заръчват да се молим, са много. Ето някои от тях: Молете се непрестанно (1 Солунци 5:17). Бдете всякога и се молете (Лука 21:36; Марк 14:38). Молете се, като за всичко благодарите (Филипяни 4:6; Колосяни 4:2). Молете се в Духа (1 Коринтяни 14:15). Винаги се молете и не се отказвайте (Лука 18:1). Молете се за всички, които са на власт (1 Тимотей 2:2). Молете се за дръзновение (Деяния 4:29).
Молим се по примера на нашия Господ. Исус Христос, самият Божи Син, проявява покорство по отношение на молитвата.
Не казвам, че трябва всеки ден да прекарваме дълги часове в молитва, макар някои от нас да са призовани към тази възвишена привилегия. Но ние трябва да „се молим непрестанно“, като принасяме всичко пред Бога в молитва. Онези, които се покоряват на Божията заповед да се молят, са благословени и използвани от Него.
Молим се, за да имаме общение с Бога. Бог с нетърпение ни очаква да дойдем при Него в молитва. В Притчи се казва: „А молитвата на праведните е приятна Нему“ (Притчи 15:8).
Това трябва да ни мотивира да прекарваме повече време с нашия Господ – понеже копнеем да Му угодим и да се наслаждаваме в присъствието Му.
Молим се, за да разговаряме с Бога. Той казва: „Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш“ (Еремия 33:3). Молитвата не е авариен изход в случай на опасност, нито средство за удовлетворяване на желанията ни или за постигане на собствените ни егоистични цели. Тя е нашата „телефонна връзка“ с Бога. Като Негови деца ние имаме пряк достъп до Неговия трон. Той ни обича толкова много, че се е поставил на наше разположение по всяко време. Чрез молитвата ние говорим на Бога, а Той ни отговаря.
Молим се, за да получим духовна храна. Също както детето се нуждае от храна, за да расте физически, така и ние се нуждаем от храна, за да растем духовно. Можем да пропуснем някое ядене, без това да се отрази видимо на физическото ни състояние, но ако не ядем цяла седмица, ще започнем да отслабваме и да губим сила. Същото важи и за духовния ни живот. Можем да преживеем един ден без никакви видими промени, но ако продължаваме по този начин дълго време, ще започнем да страдаме от недохранване, ще изгубим силата си да живеем победоносен живот и няма да имаме смелостта, която ни е необходима, за да свидетелстваме за Христос.
Молим се, за да получим резултати. Искрената, библейски основаната, молитва променя нещата. Тя също така променя и онези, които се молят по такъв начин, че Бог да им разкрива Своята воля. Молитвата също освобождава великата Божия сила, която променя хода на природата, хората и народите. Верните молитви на изпълнени с Духа вярващи са потвърждавали този факт многократно.
4. НА КОГО СЕ МОЛИМ?
Молим се на Отца в името на Господ Исус Христос чрез действието на Светия Дух. Исус казва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, помоли се на своя Отец, който вижда в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти се отплати“ (Матей 6:6).
Исус Христос потвърждава молитвите ни, а Светият Дух ги предава на Бог Отец. И тъй като Бог е един Бог, Който се изявява в три личности, можем спокойно да се молим и на Исус, и на Светия Дух. Между трите личности на Троицата не съществува ревност. Но според модела, който Исус ни посочва в Библията, трябва да се обръщаме към Отец.
За нас е важно и насърчително да осъзнаем, че когато се молим, и Исус, и Светият Дух ходатайстват заедно с нас. В Римляни 8:34 Павел казва: „Христос Исус е, който умря, а още беше и възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас“.
5. КОГА ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?
В известен смисъл аз се моля непрестанно, като по стотици пъти на ден се обръщам към Бога за всичко. Започвам деня на колене в молитва, като славя и хваля нашия велик и милостив Създател, Бог и Отец. Признавам Исус Христос като мой Господ и Господар. Чрез вяра, като израз на волевото ми решение, искам от Светия Дух да ми даде от пълнотата Си.
Моля се за мъдрост относно многобройните решения, които трябва да взема през деня. Моля се за спасението на приятели и непознати, за изцеление на болните и за духовните и материалните нужди на служението на „Кемпъс Крусейд“, както и за нуждите на отделни служители и на ръководителите на други християнски организации и техните служения. Моля се за водачите ни и за тези, които имат власт над нас. Моля се дори за дребните лични проблеми, които засягат само мен. И Бог отговаря!
След това обичам да отделям достатъчно време за четене и размишление върху Божието Слово. Често коленича притихнал пред отворената Библия и говоря с Бога. Моля Светия Дух, Който е вдъхновил тези писания, да направи онова, което чета, значимо и поучително за мен.
Докато чета, спирам, за да благодаря на Бога за любящото Му снабдяване и спасение, за да изповядам всеки грях в моя живот, който Писанието ми разкрива, за да Го моля за смелостта и вярата, които Неговите апостоли са изявявали, и за да Му благодаря за новите прозрения в божествения Му план за достигане на света с благовестието. Често спирам и се моля за конкретна истина или изповядвам някое обещание.
Вечер отново коленича, за да се поклоня на моя Господ, да чета Словото Му и да Го питам: „Господи, има ли нещо в мен, което не Ти е угодно, нещо, което трябва да изповядам?“. Ако Светият Дух ми разкрие грехове и слабости, аз ги изповядвам и чрез вяра приемам Божията победа в живота си. Тогава вече знам, че ще продължа да Го хваля несъзнателно през цялата нощ, понеже последните ми съзнателни мисли са били за Него. И така, когато се събудя, първите ми мисли ще бъдат за нашия скъп Господ.
6. КАКВО ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВА МОЛИТВАТА?
Молитвата трябва да съдържа няколко основни елемента. Те могат да се запомнят лесно с помощта на акронима СИОН, с чиито начални букви започват следните думи: славословие, изповядване, отправяне на благодарности, настойчиво умоляване.
СЛАВОСЛОВИЕ
Да славословим Бог означава да се прекланяме пред Него и да Го хвалим, да Го почитаме и величаем със сърцето, ума и устните си.
Взаимоотношението ни с небесния ни Отец трябва да се гради на пълно доверие, вяра и покорство. Така и молитвите ни трябва да изразяват пълното ни доверие в Него и увереността, че Той ни чува. В резултат на това ние ще се обръщаме към Него с поклонение и хваление, с благоговение и почитание, с любов и благодарност.
Четенето на глас на хвалебствени псалми и други подобни пасажи от Словото може значително да обогати времето, което прекарваме в молитва. Така студените и неблагодарни сърца се стоплят и не е трудно да започнат да хвалят Бога.
ИЗПОВЯДВАНЕ
Християнинът, който иска общението му с Христос да бъде възстановено, трябва да започне с изповед (1 Йоан 1:9). А Исая заявява:
Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува; но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува (Исая 59:1-2).
Ако започваме молитвата си с хваление и преклонение пред Бога, Светият Дух ще ни посочи всеки грях в живота, който трябва да изповядаме. Когато отправим поглед към Божията чистота, святост и любов, ние осъзнаваме и собствения си грях и незначителност. Когато с помощта на Светия Дух видим греха си, в нас се поражда желание да го изповядаме.
ОТПРАВЯНЕ НА БЛАГОДАРНОСТИ
Нищо не радва Бога повече от постоянната проява на вярата ни, а няма по-добър начин да я изразим от този да казваме „Благодаря Ти!“.
Авторът на Евреи ясно казва, че без вяра не може да се угоди на Бога (Евреи 11:6). Божието Слово заповядва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус“ (1 Солунци 5:18). Да не благодарим означава да не се покоряваме на Бога.
Ако сме изпълнени със Светия Божи Дух и вярваме, че Той управлява всичко, можем да Му благодарим не само за многото благословения, които получаваме, но и за проблемите и нещастията.
Предлагам ви да размислите за всичко, с което Бог ви благославя всеки ден – спасението чрез познаването на Христос, увереността за опростените грехове, възможността да служите на Христос, възможността да ходите на училище, доброто здраве, любимото семейство, добрата работа, храната и облеклото. Благодарете на Бога за всяко едно от тези неща.
НАСТОЙЧИВО УМОЛЯВАНЕ
За много християни молитвата е като обикаляне по магазините – гледат стоките с часове и никога не купуват нищо. Да се молим с настойчивост означава да умоляваме Бога да се погрижи за собствените ни нужди и да се застъпваме за други хора. Трябва да се молим за всичко, като конкретно назоваваме молбите си.
Когато говорите на Бога, молете се Той да обновява и укрепва вътрешния ви човек, за да бъде той буден и жизнен, винаги отзивчив и укрепван от Светия Дух. Молете се за разрешение на проблемите си, за мъдрост и ръководство, за сила да устоявате на изкушенията, за утеха по време на скръб – молете се за всичко. След това се молете за другите. Християните често не осъзнават значението на ходатайстването. Апостол Павел постоянно се моли за хората, повярвали чрез него (Ефесяни 1:15-16). Той насърчава и тях да се молят за самия него (Ефесяни 6:19).
Всеки ден се молете за съпруга или съпругата си, за децата и родителите си. След това се молете за съседите и приятелите си. Молете се за други християни, на които Бог е възложил специални задължения. Молете се за царе и президенти и за всички, които имат власт над вас.
Молете се специално за спасение на душѝ, за ежедневна възможност да представяте Христос и служението на Светия Дух на другите, както и за изпълнение на Великото поръчение в нашето поколение. Започнете с университета си и изобщо с обкръжението си. Молете се и търсете един или повече приятели християни, с които можете да се молите заедно.
Не подценявайте силата на застъпническата молитва за спасяването на душите. Майка ми и баща ми са били женени 35 години преди баща ми да приеме Христос. Любовта им един към друг била силна, но безразличието на баща ми към Бога сигурно е причинявало много душевна болка и сълзи на майка ми. Въпреки всичко обаче, тя продължаваше да се моли - за него, за моите братя и сестри и за мен, докато накрая видимите резултати започнаха да се проявяват и цялото ни семейство прие Христос.
Изповядвайте обещанието от 1 Йоан 5:14-15: „И увереността , която имаме към Него, е това, че ако молим нещо според Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да помолим, знаем, че получаваме това, което сме помолили от Него.“ След това се молете за близките и приятелите си с увереността, че Той ще ви чуе и ще отговори на молитвите ви, според както е обещал.
Моделът СИОН е помогнал на много християни да си изградят балансиран молитвен живот.
Как можем да очакваме отговор на молитвите си? Трябва да следваме четири важни напътствия – да пребъдваме, да искаме, да вярваме и да приемем. Нека накратко разгледаме всяко от тях.
ПРЕБЪДВАЙТЕ, ИСКАЙТЕ, ВЯРВАЙТЕ, ПРИЕМЕТЕ
Пребъдвайте – Исус казва, че пребъдването е ключът към успешната молитва: „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде“ (Йоан 15:7). С други думи, ако пребъдваме в Христос – ако животът ни е предаден изцяло на Него и Словото Му пребъдва в нас, така че да знаем волята Му – можем да искаме каквото пожелаем, защото волята ни ще бъде да вършим Неговата воля. Следователно да пребъдваме означава да живеем с вяра и покорство в пълнотата на Светия Дух, покорни на ръководството на Христос, без неизповядани грехове и изцяло предоставили силите си на разположение на Бога.
Искайте – за да получим отговор на молитвите си, трябва да искаме. Яков казва: „Пожелавате, но нямате; убивате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си“ (Яков 4:2-3).
Исус казва: „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (Йоан 14:14; 16:24).
Вярвайте – В Матей 21:22 Исус обещава: „И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“ Вярването стои в основата на отговора на молитвите ни. Но как получаваме тази вяра, за да вярваме? Трябва ли да постигнем някакво състояние на ума, което се равнява някак си на вярата? Разбира се, че не.
Бог не изисква от нас да имаме голяма вяра. Ние просто трябва да вярваме в голям Бог. Яков ни наставлява да „искаме с вяра без да се съмняваме“, защото хората с раздвоен ум не могат да очакват Бог да отговори на молитвите им (Яков 1:6,8). Разбирате ли, важно е качеството, а не количеството на вярата. Светият Дух използва три основни средства, за да изработи вяра в онзи, който се моли.
Първо, Той използва Божието Слово. Изучавайки Писанието, ние научаваме все повече за характера на Бога – за Неговата любов, мъдрост, сила, дела и суверенитет. Колкото повече опознаваме Бога, толкова повече Му се доверяваме. „Вярата“, пише Павел, „е от слушане, а слушането е от Христовото Слово“ (Римляни 10:17).
Второ, Той използва общението с други християни, както и различни обстоятелства и преживявания. Например нашата вяра в Бога расте, когато наблюдаваме как Той използва наш приятел, за да представя Христос на другите. Когато той споделя опита си с нас, това ни насърчава да вярваме, че Бог може да използва и нас.
Трето, Той използва силни вътрешни впечатления и убеждения. Павел пише във Филипяни 2:13: „Защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.“
Приемете – чрез вяра изповядайте, че Бог отговаря на молбата ви. Ако знаем, че пребъдваме в Христос и сме ръководени от Светия Дух, и ако се молим според Словото и Божията воля, можем да очакваме Бог да отговаря на молитвите ни (1 Йоан 5:14-15). Бъдете готови да приемете отговора. Представете си как точно сега получавате отговора на молбата си и започнете да благодарите на Бога за него.
Адаптирано от Как да се молим с увереност, 1971, 1998 от Бил Брайт, New Life Publications, Кемпъс Крудейд фор Крайст. Всички права запазени. Използвано с разрешение.
Д-р Бил Брайт е основател на Кемпъс Крудейд фор Крайст Интърнешънъл.
